Галерия ЛюДинел

Сурвакарски обичаи

Още от малки разбираме какъв вълшебен предмет е сурвачката. Налагаш по гърбината тате, мама, баба, дядо или някой роднина, а той ти дава парички, с които можеш да си купиш много лакомства по Коледа и Нова година. Единствено трябва да наизустиш едно сурвакарско стихче, което да измънкаш докато налагаш нечия гърбина. Коледуването е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Произлиза от римската дума calendae - първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината. На Бъдни вечер чета коледари, предвождани от статеник, празнично облечени посещават домовете с песни и благопожелания, изпълнявани антифонно от две групи певци. Коледните песни се пеят живо и тържествено. Коледарите влизат и излизат от дома с нарочни песни. Статеникът на изпроводяк казва скороговорно дълга коледна благословия, изпъстрена с хумор, в която покрай традиционното съдържание проникват отгласи и лека сатира на съвременнестта. Коледа завършва призори на чешмата с хора, пеещ коледни песни. На Бъдни вечер се приготвя “бъдник” - дърво с дупчица в единия край, което се слага в огнището и гори бавно през цялата вечер. Ястията, които се приготвят на Бъдни вечер са постни и 5, 7 или 9 на брой, но всичко, което е на масата има символичен смисъл. Чесън, сушени плодове, пълнени чушки с боб, постни сарми и др.